Лъкът

활

Една лодка се носи като точка в океана. Развява се бяло платно - старо и износено. Плющи енергично на вятъра, подобно на чевръстия старец, собственик на лодката. Към неговата е завързана друга, по-малка лодка, чието цветно платно се ветрее нежно като млада девойка. В по-голямата лодка има канапе. Няколко мъже седят и се наслаждават на риболова. От 10 години момичето, което вече е на 16, живее със стареца и му помага, като сервира питиета на рибарите. Мъжете заглеждат похотливо миловидната девойка, но старецът пази своята повереница - въоръжен с лъка си, той пуска стрели всеки път, щом някой си позволи волности. Лодката е не само лодка, но и музикален инструмент, и място за предсказания.